anonimized and analized the outcome deeper, based on the feedback of Antoaneta Andreeva
This commit is contained in:
Hristo Hristov
parent
1009427fe5
commit
fdf81d7b0e
Binary file not shown.
|
|
@ -24,3 +24,4 @@
|
|||
*.synctex.gz
|
||||
*.tdo
|
||||
*.xml
|
||||
*.kate-swp
|
||||
|
|
|
|||
91
action.tex
91
action.tex
|
|
@ -88,7 +88,7 @@
|
|||
|
||||
\begin{abstract}
|
||||
Как класният ръководител може да стане водач на класа си?\\
|
||||
Защо това е важно и какво положително отражение може да има това върху класа?\\
|
||||
Защо това е важно и какво положително отражение може да има върху класа?\\
|
||||
Как класният ръководител може да създаде защитена среда и защо наличието ѝ предпазва децата от попадане в клопката на злонамерени, незаконни организации и дейности?\\
|
||||
Какви предпоставки са нужни на учениците, за да могат да споделят открито личните си цели и да се подкрепят по пътя към тях?\\
|
||||
Как да разпознаем лесно отделните групи в класа и техните водачи и как да използваме това знание, за да изградим здрав и единен клас?\\
|
||||
|
|
@ -104,24 +104,39 @@
|
|||
\epigraph{Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до верния път.}
|
||||
{\textit{Конфуций}}
|
||||
|
||||
Как класният ръководител може да стане вдъхновяващ водач за класа си? Какви качества и умения би му било полезно да развива у себе си? Какъв стил на общуване и кои действия биха му помогнали да заеме тази роля? \todo{Да проверя дали съм дефинирал точно понятията в изследователския си въпрос. Да проверя значението на всяко от тях}
|
||||
Как класният ръководител може да стане вдъхновяващ водач за класа си? Какви качества и умения би му било полезно да развива у себе си? Какъв стил на общуване и кои действия биха му помогнали да заеме тази роля?
|
||||
|
||||
\section{Как бих определил вдъхновяващия водач?}\label{inspiring-leader}
|
||||
Ръководител на група, който наистина е припознат като такъв от екипа си, вместо просто да носи титлата.
|
||||
|
||||
\begin{description}
|
||||
\item[Води] останалите към обща, споделена от всички цел.
|
||||
\item[Следван] е, защото другите участници виждат смисъл в целта и я припознават като своя лична, а той им помага да я достигнат.
|
||||
\item[Вдъхновява] с пример и положителни послания, вместо със заплахи и наказания.
|
||||
\item[Задава] граници и правила на общуване, които защитават достойнството на всеки от участниците в екипа.
|
||||
\item[Съсредоточава се] върху голямата картина, вместо в действията на всеки от членовете. \item[Предоставя] възможности за развитие. \item[Познава] силните страни и областите, в които е избрал да се развива всеки член от екипа.
|
||||
\item[Разпределя] роли между останалите, ползвайки за основа тези знания и демонстрирайки вяра във възможностите на всеки един.
|
||||
\item[Подкрепя] екипа си в изпълнението на задачите, ако поискат помощ от него.
|
||||
\item[Насочва] към източник на информация или към човек, с когото да си помогнат, вместо той самият да помага или още по-лошо - сам да изпълни задачата
|
||||
\item[Очаква] отговорност по отношение на поетите задачи и е пример за това чрез своите действия.
|
||||
\end{description}
|
||||
|
||||
\section{Избор на тема}
|
||||
Преди да избера този изследователски въпрос обаче, преминах през лабиринт от теми. Причината за смяна на темата беше винаги една и съща. Колкото повече се задълбочавах в даден въпрос, толкова по-ясно виждах, че има друг въпрос, който лежи в основата на настоящия и отговорите на който все още не са ми съвсем ясни. Все едно исках да изкача стълба, но се оказва, че опитвам да стигна от основата ѝ направо до върха, защото не виждам стъпалата. Всяко ново стъпало, което откривах, беше всъщност новият ми изследователски въпрос, който трябваше да си изясня. Всички те бяха корени на едно и също дърво - всеки следващ по-дълбок от предишния.
|
||||
Преди да избера този изследователски въпрос, преминах през лабиринт от теми. Причината за смяна на темата беше винаги една и съща - колкото повече се задълбочавах в даден въпрос, толкова по-ясно виждах, че има друг въпрос, който лежи в основата на настоящия и отговорите на който все още не са ми съвсем ясни. Все едно исках да изкача стълба, но се оказва, че опитвам да стигна от основата ѝ направо до върха, защото не виждам стъпалата. Всяко ново стъпало, което откривах, беше всъщност новият ми изследователски въпрос, който трябваше да си изясня. Всички те бяха корени на едно и също дърво - всеки следващ по-дълбок от предишния.
|
||||
|
||||
\todo{Тук ще има графика с пътешествието през темите - като корени на дърво}
|
||||
|
||||
\section{Контекст}
|
||||
През изминалата учебна 2019/2020 година бях класен ръководител и учител по математика на VIII\textsuperscript{а} клас в Природоматематическа гимназия ``Академик Иван Гюзелев'', град Габрово. Това беше първата ми учебна година в гимназията, както и в Габрово. Също за пръв път бях в ролята на класен ръководител. Предишният ми педагогически опит беше в село Брестница, община Ябланица, област Ловеч. Там бях също учител по математика през двете си години като участник по програма ``Заедно в час''. Предизвикателствата в ПМГ обаче бяха много по-различни. Докато в село Брестница основната ми задача беше да подкрепям деца от V до VII клас да постигнат базова грамотност по математика, децата в ПМГ очакват от учителя си да ги подготвя за национални състезания. В основното училище трябваше да преподавам на възможно най-разбираем и близък до децата език, а в гимназията трябваше да държа високо, академично ниво и много точен изказ.
|
||||
През изминалата учебна 2019/2020 година бях класен ръководител и учител по математика на VIII\textsuperscript{а} клас в природоматематическа гимназия. Това беше първата ми учебна година в училището, както и в града. Също за пръв път бях в ролята на класен ръководител. Предишният ми педагогически опит беше в основно училище, на село. Там бях също учител по математика през двете си години като участник по програма ``Заедно в час''. Предизвикателствата в гимназията обаче бяха много по-различни. Докато в основното училище главната ми задача беше да подкрепям деца от V до VII клас да постигнат базова грамотност по математика, децата в гимназията очакват от учителя си да ги подготвя за национални състезания. В основното училище трябваше да преподавам на възможно най-разбираем и близък до децата език, а в гимназията трябваше да държа високо, академично ниво и много точен изказ.
|
||||
|
||||
\section{Предистория}
|
||||
В нашата гимназия има прием на ученици в V клас и в VIII клас. През учебната 2016/2017 учебна година са били сформирани две паралелки от пети клас - V\textsuperscript{а} и V\textsuperscript{б} клас. \todo{Да добавя органограма на учениците} След три години, вече завършващи VII клас, тогавашните петокласници са се явили на изпити по български език и по математика, за да кандидатстват за прием в VIII клас. 18 от учениците в сегашния VIII\textsuperscript{а} клас са от предишния VII\textsuperscript{а} клас , а 3 от тях - от VII\textsuperscript{б} клас. Останалите 5 ученика идват от други училища, а един от тях е дори от друг град - от Севлиево и всеки ден пътува до Габрово.
|
||||
В нашата гимназия има прием на ученици в V клас и в VIII клас. През учебната 2016/2017 учебна година са били сформирани две паралелки от пети клас - V\textsuperscript{а} и V\textsuperscript{б} клас. \todo{Да добавя органограма на учениците} След три години, вече завършващи VII клас, тогавашните петокласници са се явили на изпити по български език и по математика, за да кандидатстват за прием в VIII клас. 18 от учениците в сегашния VIII\textsuperscript{а} клас са от предишния VII\textsuperscript{а} клас , а 3 от тях - от VII\textsuperscript{б} клас. Останалите 5 ученика идват от други училища, а един от тях е дори от друг град.
|
||||
|
||||
VII\textsuperscript{а} клас са били много задружен клас, с чудесен класен ръководител - госпожа Мария Попова още от V клас, която и до днес ценят високо. Тя им е преподавала английски език през всичките три години и сега в VIII клас продължава да го прави. През тази учебна година обаче, тя е класен ръководител на VIII\textsuperscript{б} клас, а аз поех класното ръководство на VIII\textsuperscript{а} клас. Учителите по математика са били различни всяка година - за 4 години в гимназията ни, аз съм четвъртият им учител по математика, като в VII клас им е преподавала госпожа Радка Петрова - учител с дългогодишен опит и задълбочени познания по математика, която се е пенсионирала след края на миналата учебна година.
|
||||
VII\textsuperscript{а} клас са били много задружен клас, с чудесна учителка за класен ръководител - още от V клас, която и до днес ценят високо. Тя им е преподавала английски език през всичките три години и сега в VIII клас продължава да го прави. През тази учебна година обаче, тя е класен ръководител на VIII\textsuperscript{б} клас, а аз поех класното ръководство на VIII\textsuperscript{а} клас. Учителите по математика са били различни всяка година - за 4 години в гимназията ни, аз съм четвъртият им учител по математика, като в VII клас им е преподавала учителка с дългогодишен опит и задълбочени познания по математика, която се е пенсионирала след края на миналата учебна година.
|
||||
|
||||
\todo{Тук ще има графика на учителите им през изминалите години}
|
||||
|
||||
Накратко, през тази учебна година поех класното ръководство на VIII\textsuperscript{а} клас, като мнозинството от класа са имали за класен ръководител една от любимите си учителки три години подред и за учител по математика - един от специалистите с най-много опит в Габрово. Още от началото знаех, че очакванията към мен и в двете ми роли ще бъдат високи, но приех предизвикателството с охота и гледах на него като на възможност да израсна като професионалист и като личност.
|
||||
Накратко, през тази учебна година поех класното ръководство на VIII\textsuperscript{а} клас, като мнозинството от класа са имали за класен ръководител една от любимите си учителки три години подред и за учител по математика - един от специалистите с най-много опит в града. Още от началото знаех, че очакванията към мен и в двете ми роли ще бъдат високи, но приех предизвикателството с охота и гледах на него като на възможност да израсна като професионалист и като личност.
|
||||
|
||||
\section{Какъв клас ръководих?}
|
||||
VIII\textsuperscript{а} клас е паралелка с профил математика. Петима от учениците са състезатели по математика на национално ниво, а един от тях постига максимален или близък до максималния резултат на почти всяко състезание по математика или информатика (и участва във всички национални състезания и в множество международни). Освен тях има и ученици, които постигат високи резултати на състезанията по астрономия, английски и български език, както и такива с множество награди от конкурси по рисуване и музика. Средният успех на класа в края на учебната година беше 5,82, като 14 от учениците завършиха с успех 6,00, а само двама ученика имаха успех по-нисък от 5,50, като най-ниският беше 5,11.
|
||||
|
|
@ -163,7 +178,7 @@
|
|||
|
||||
При всеки опит да разчупя преподаването си, да сядаме по различен начин, да работим в групи ... каквото и да правех, срещах остра критика от родителите, понякога и от ученици, а други виждаха тези промени като възможност за саботаж на учебния процес и повече свободни приказки през часа. Някои ученици се радваха на тези промени и сътрудничиха са успешното провеждане на часа, но като цяло темпото ни на учене спадаше при всеки опит от моя страна да направя часовете по интересни и ответната реакция беше по-скоро отрицателна.
|
||||
|
||||
Ежедневно опитвах да разбера какво се случва. Какви са причините за това? От какво е породена апатията? Питах много от учениците и някои от тях ми казваха, че не при всички учители е така - например в часовете на Мария Попова (предишният класен ръководител на повечето ученици) атмосферата е напълно различна - учениците участват, обсъждат, споделят открито ... просто в часовете с мен се държат по съвсем различен начин.
|
||||
Ежедневно опитвах да разбера какво се случва. Какви са причините за това? От какво е породена апатията? Питах много от учениците и някои от тях ми казваха, че не при всички учители е така - например в часовете по английски език (при предишната класна ръководителка на повечето ученици) атмосферата е напълно различна - учениците участват, обсъждат, споделят открито ... просто в часовете с мен се държат по съвсем различен начин.
|
||||
|
||||
Така узнах за наличието на по-дълбок корен и вече имах нова тема на проекта, която запазих до края на учебната година.
|
||||
|
||||
|
|
@ -222,9 +237,9 @@
|
|||
Възползват се от нуждата на подрастващите да принадлежат към група. Ако тази тяхна нужда не е удовлетворена, лесно могат да бъдат подлъгани да се присъединят към организацията, защото тя би им дала чувство за принадлежност. Няма значение, че ще трябва да участва в побой над цветнокожи или над хора с червени шалчета, или такива, които държат човек от същия пол за ръка ... важното е, че има Ние и Те. Ние бием тях. Организацията може да ползва подрастващия не само за насилие, а и за разпространение на наркотици или за склоняване на свои съученички към проституция или кражби. Вариантите са много, но в основата стои неудовлетвореното чувство за принадлежност, което злонамерената организация имитира, че удовлетворява, докато всъщност човекът е само инструмент за постигането на незаконните ѝ и злонамерени цели.\\
|
||||
\\
|
||||
Например:\\
|
||||
Мой приятел в гимназията често сменяше стила си на музика - започна с пънк, после рок, след това метал ... със смяната на музиката сменяше и облеклото, обувките, прическата си. Винаги опитваше да се отъждестви с някое течение в музикате и да прилича на останалите, които я слушат. Така и не намери обаче група, към която да се приобщи на основата на музиката. В етапа, когато слушаше пънк, беше боядисал косата си зелена, подстригана, така че да е на лента само в средата на главата му и вдигната на гребен с гел. Една вечер играехме баскетбол в двора на Априловската гимназия. Беше лято и се стъмваше около 21:00 часа. Със залеза прекратихме играта и се отправихме към нашия квартал, дриблирайки с топката по тротоара. Преминавайки покрай централния градски парк на Габрово, зад нас се чу тропане от бягащи хора, настигнаха ни, хванаха го за косата, казаха му да се остриже нула номер и да се върне пак там утре и започнаха да го ритат с кубинките си с метални бомбета. Аз бях напълно уплашен и парализиран, а неговото лице беше цялото подуто и едното му око беше с вътрешен кръвоизлив. Хората, които го набиха бяха скинари. След време и той се присъедини към тях. Разказваше ми за техните символи, кои са с бели връзки на кубинките и кои са с черни, какво означават свастиките и келтските кръстове ... показвайки ми ги измежду татуировките по тялото си. Беше си намерил група и вече той ходеше да бие тъмнокожи деца, където ги срещне, дори да са на височина до гърдите му. Биеше ги жестоко и беше горд от себе си, защото вярваше, че те не заслужават изобщо да са живи. След това започна да взема кокаин и до колкото знам все още продължава.
|
||||
Мой приятел в гимназията често сменяше стила си на музика - започна с пънк, после рок, след това метал ... със смяната на музиката сменяше и облеклото, обувките, прическата си. Винаги опитваше да се отъждестви с някое течение в музиката и да прилича на останалите, които я слушат. Така и не намери обаче група, към която да се приобщи на основата на музиката. В етапа, когато слушаше пънк, беше боядисал косата си зелена, подстригана, така че да е на лента само в средата на главата му и вдигната на гребен с гел. Една вечер играехме баскетбол в центъра на града. Беше лято и се стъмваше около 21:00 часа. Със залеза прекратихме играта и се отправихме към нашия квартал, дриблирайки с топката по тротоара. Преминавайки покрай централния градски парк, зад нас се чу тропане от бягащи хора, настигнаха ни, хванаха го за косата, казаха му да се остриже нула номер и да се върне пак там утре и започнаха да го ритат с кубинките си с метални бомбета. Бях много уплашен и напълно парализиран, а неговото лице беше цялото подуто и едното му око беше с вътрешен кръвоизлив. Хората, които го набиха бяха скинари. След време и той се присъедини към тях. Разказваше ми за техните символи, кои са с бели връзки на кубинките и кои са с черни, какво означават свастиките и келтските кръстове ... показвайки ми ги измежду татуировките по тялото си. Беше си намерил група и вече той ходеше да бие тъмнокожи деца, където ги срещне, дори да са на височина до гърдите му. Биеше ги жестоко и беше горд от себе си, защото вярваше, че те не заслужават изобщо да са живи. След това започна да взема кокаин и до колкото знам все още продължава.
|
||||
|
||||
Пиша това, защото видях как мой близък приятел се изопачи до степен, в която не мога да го позная, само защото единствената група, която наистина му даде чувство за принадлежност беше злонамерена. Не бих искал това да се случи с никого от моите ученици, а те тепърва навлизат в тази възраст.
|
||||
Пиша това, защото видях как мой близък приятел се промени до степен, в която не мога да го позная, само защото единствената група, която наистина му даде чувство за принадлежност беше злонамерена. Не бих искал това да се случи с никого от моите ученици, а те тепърва навлизат в тази възраст.
|
||||
|
||||
\section{Класът}
|
||||
Класът в училище има потенциала да бъде приобщаващо място за всеки от учениците в него. Там има възрастен, педагог, който да се грижи за добрия тон в групата и за поддържането на атмосфера на доверие, сътрудничество и уважение.
|
||||
|
|
@ -332,7 +347,7 @@
|
|||
Първият учебен ден беше много вълнуващ за всички ни. Тогава се срещнахме за пръв път и знаех, че първото впечатление е важно. Затова бях подготвил за всеки ученик картичка с три добродетели (дарове на характера) \todo{Препратка към ръковоството на Линда Кавелин Попов}. Единственото, което знаех за тези деца обаче бяха имената им, затова ползвах тях като основа. Прочетох символиката им, разтълкувах ги и на тази база избрах трите добродетели за всекиго. Събрахме се в кръг, както правехме често и в бъдеще, представих се накратко и проведохме игра за разчупване на леда. Взаимствах я от свое преживяване преди 2 години, когато кандидатствах за учител по програма ``Заедно в час''. В играта всеки показва пред групата ключодържателя си и разказва кратка история с него. Аз също разказах за своя ключодържател. Това беше възможност още на първата ни среща всеки да разкрие нещо лично за себе си, но не прекалено лично, като за ново запознанство.
|
||||
|
||||
\subsection{Съставяне на план}
|
||||
Още преди да срещна учениците си бях поставил за цел да приобщя новите ученици към основната група. Попитах учениците какво биха искали да правим заедно в часовете на класа и извън учебните часове и съставих списък с действията, които бих могъл да предприема, за да им създам условия да се опознаят и сближат и да създадем култура на взаимно зачитане и уважение:
|
||||
Още преди да срещна учениците си бях поставил за цел да приобщя новите от тях към основната група. Попитах класа какво биха искали да правим заедно в часовете на класа и извън учебните часове и съставих списък с действията, които бих могъл да предприема, за да им създам условия да се опознаят и сближат и да създадем култура на взаимно зачитане и уважение:
|
||||
\begin{description}
|
||||
\item[правила] на класа \todo{Препратка към статия за правила и последствия}
|
||||
\item[култура] на класа - лого и мото
|
||||
|
|
@ -341,7 +356,7 @@
|
|||
\item[пренощуване] на хижа
|
||||
\item[екскурзионно] летуване
|
||||
\end{description}
|
||||
Нощувките на хижа бяха най-желаната възможност, защото учениците, които идваха от VII а клас са ходили многократно на хижа с госпожа Попова, когато тя им е била класен ръководител.
|
||||
Нощувките на хижа бяха най-желаната възможност, защото учениците, които идваха от VII а клас са ходили многократно на хижа с госпожата по английски език, когато тя им е била класен ръководител.
|
||||
|
||||
\subsection{Правила на класа}
|
||||
Съставихме ги в един от първите часове на класа. Аз бях само модератор на обсъждането. Учениците предложиха правилата, гласуваха ги, приеха ги и ги подредиха по важност, както те ги възприемат. Правилата бяха 4 на брой. Двама ученика доброволстваха и съставиха табло с правилата, което и до днес стои закачено на стената, между входната врата и бялата дъска. Периодично насочвах вниманието на учениците към тези 4 правила.
|
||||
|
|
@ -349,15 +364,15 @@
|
|||
\subsection{Култура на класа}
|
||||
Култура на класа - лого и мото - Съставихме ги в следващия час на класа. Учениците бяха разделени в 6 отбора на случаен принцип (с теглене на цветно листче). Първо всеки написа мечтата си на едно картонче. След това всички разгледаха мечтите на всички други с обикаляне между чиновете. После всеки отбор даде предложение за лого и мото, които представят мечтите на класа. Представиха предложенията си и избраха едно от тях чрез гласуване в онлайн групата на класа. След това логото и мотото станаха корица за тази онлайн група.
|
||||
|
||||
\subsection{Съвместни дейности с VIII\textsuperscript{б} клас и госпожа Мария Попова}
|
||||
В началото на учебната година проведохме няколко такива дейности, за да направим по-плавен преход между госпожа Попова и мен като класен ръководител на по-голямата част от учениците в VIII\textsuperscript{а} клас и за да засилим връзката между учениците от тези два класа, защото петима ученици от VIII\textsuperscript{б} клас идваха от VII\textsuperscript{a} клас и до днес продължават да са приятели със съучениците си, които са избрали да се запишат в VIII\textsuperscript{a} клас. Често ги срещам в града заедно, в извънучебно време, независимо, че вече са в различни класове.
|
||||
\subsection{Съвместни дейности с VIII\textsuperscript{б} клас}
|
||||
В началото на учебната година проведохме няколко такива дейности, за да направим по-плавен преход между госпожата по английски език и мен като класен ръководител на по-голямата част от учениците в VIII\textsuperscript{а} клас и за да засилим връзката между учениците от тези два класа, защото петима ученици от VIII\textsuperscript{б} клас идваха от VII\textsuperscript{a} клас и до днес продължават да са приятели със съучениците си, които са избрали да се запишат в VIII\textsuperscript{a} клас. Често ги срещам в града заедно, в извънучебно време, независимо, че вече са в различни класове.
|
||||
|
||||
Дейностите, които проведохме заедно бяха:
|
||||
\begin{description}
|
||||
\item[посещение] на панаирът в град Севлиево
|
||||
\item[участие] в събитие за безопасност на движението по пътищата, организирано от община Габрово
|
||||
\item[нощуване] в хижа в местността Узана
|
||||
\item[преход] от хижата на Узана до хижа Партизанска песен и обратно
|
||||
\item[посещение] на панаир в близък до нашия град
|
||||
\item[участие] в събитие за безопасност на движението по пътищата, организирано от общината
|
||||
\item[нощуване] в хижа в планинска местност, близо до града
|
||||
\item[преход] от хижата до друга хижа в местността и обратно - общо около 3 часа
|
||||
\end{description}
|
||||
|
||||
При тези събития получихме незаменима подкрепа от родителите на ученици и от двата класа. Съдействаха ни както в планирането, така и в провеждането и организацията на дейностите.
|
||||
|
|
@ -375,7 +390,7 @@
|
|||
|
||||
Основен артефакт при провеждането на тези кръгове е гривна, която си предаваме от ръка на ръка. Само онзи, който я държи има право да говори. Така се учим да се изслушваме дори и при най-емоционалните обсъждания. Ритуал за завършек на кръга на доверието е да добавим едно мънисто към гривната. Така всеки път говорещият държи в ръката си свидетелство за всички предишни успешно проведени кръгове и този артефакт става все по-значим с всеки следващ път - гривната съдържа в себе си историята на тази традиция, конкретно за този клас.
|
||||
|
||||
Похватът с кръговете на доверие взаимствах от методиката на възстановителното правосъдие (restorative justice) \parencite[виж стр. 38 от][]{restorative-justice-manual} и бях прилагал през цялата предишна учебна година в село Брестница. Те бяха ключов елемент от педадогическата ми работа там и чрез тях опознавах много по-задълбочено душевността и характера на учениците си и им съдействах в разрешаването на конфликти между тях и възстановяването на разрушени приятелства.
|
||||
Похватът с кръговете на доверие взаимствах от методиката на възстановителното правосъдие (restorative justice) \parencite[виж стр. 38 от][]{restorative-justice-manual} и бях прилагал през цялата предишна учебна година в основното училище. Те бяха ключов елемент от педадогическата ми работа там и чрез тях опознавах много по-задълбочено душевността и характера на учениците си и им съдействах в разрешаването на конфликти между тях и възстановяването на разрушени приятелства.
|
||||
|
||||
\subsection{Часове на класа водени от учениците}
|
||||
Тъй като планираните от мен в началото на годината теми за часа на класа не бяха особено ангажиращи за учениците, давах възможност на учениците да предлагат теми и да ги представят. Така проведохме часовете на класа до края на учебната година, дори и в дистанционната форма на обучение.
|
||||
|
|
@ -384,7 +399,9 @@
|
|||
Периодично провеждах разговори с групи ученици, които ми казваха какво според тях може да се подобри в часовете по математика, в часовете на класа и изобщо във взаимоотношенията между мен и учениците и помежду им като клас. Тези разговори ми бяха много полезни, защото чрез тях потвърждавах или отхвърлях хипотезите си, освен това често учениците ме насочваха към нови хипотези или по-дълбоки корени на проблема, който изследвах. Така научавах и когато някой от учениците среща трудности с приобщаването си към класа или има разногласия с някой свой съученик.
|
||||
|
||||
\subsection{Открито общуване}
|
||||
Бях напълно открих с учениците си за всичко, което правя или възнамерявам да правя, свързано с класното си ръководство и обучението им по математика. Признавах, когато съм допуснал грешка, докато им преподавам или ако неволно съм им обяснил или казал нещо погрешно и в последствие съм разбрал, че е така. Тъй като преподавах за първа година математика за VIII клас и за пръв път водих занятия по състезателна математика, понякога допусках грешки, колкото и много време и внимание да отделях на подготовката си. Винаги обаче бях напълно честен с тях. Ако не знаех нещо, казвах, че трябва да проверя допълнително и чак тогава ще мога да им отговоря. Никога не съм оставял умишлено неадресирана своя грешка, въпреки опасенията си, че подобна откровеност би повлияла отрицателно на авторитета ми като математик (както действително се получи). По-важно за мен беше да послужа за учениците си като пример за човек, който признава грешките си и след това предприема действия, за да ги поправи. По този начин изпращах към тях посланието, че никой не е съвършен и дори учителите не знаем всичко. Така им позволявах да се чувстват спокойни да грешат и да се учат от грешките си. Защото страхът от грешки ни възпира да експериментираме и да опитваме нови неща. Това означава, че се захващаме само с дейности, в които сме силни и страним от всичко, което все още не умеем да правим. А нали ходенето на училище цели точно обратното?
|
||||
Бях напълно открит с учениците си за всичко, което правя или възнамерявам да правя, свързано с класното си ръководство и обучението им по математика. Признавах, когато съм допуснал грешка, докато им преподавам или ако неволно съм им обяснил или казал нещо погрешно и в последствие съм разбрал, че е така. Тъй като преподавах за първа година математика за VIII клас и за пръв път водих занятия по състезателна математика, понякога допусках грешки, колкото и много време и внимание да отделях на подготовката си. Винаги обаче бях напълно честен с тях. Ако не знаех нещо, казвах, че трябва да проверя допълнително и чак тогава ще мога да им отговоря. Никога не съм оставял умишлено неадресирана своя грешка, въпреки опасенията си, че подобна откровеност би повлияла отрицателно на авторитета ми като математик (както действително се получи). По-важно за мен беше да послужа за учениците си като пример за човек, който признава грешките си и след това предприема действия, за да ги поправи. По този начин изпращах към тях посланието, че никой не е съвършен и дори учителите не знаем всичко. Така им позволявах да се чувстват спокойни да грешат и да се учат от грешките си. Защото страхът от грешки ни възпира да експериментираме и да опитваме нови неща. Това означава, че се захващаме само с дейности, в които сме силни и страним от всичко, което все още не умеем да правим. А нали ходенето на училище цели точно обратното?
|
||||
|
||||
Още от самото начало знаеха, че провеждам това изследване чрез действие и когато го публикувам, ще им изпратя препратка към него, за да могат да го прочетат.
|
||||
|
||||
\subsection{Зелен химикал, вместо червен}
|
||||
При проверката на контролни работи ползвах само зелен цвят. Помислете по следните въпроси:
|
||||
|
|
@ -408,18 +425,18 @@
|
|||
\parencite[уеб сайт: ][]{brene-brown-website}\\
|
||||
\\
|
||||
Например:\\
|
||||
Около средата на учебната година, при втората ми консултация с д-р Антоанета Матеева, тя ми помогна да осъзная страхът си, че няма да успея да се утвърдя като истински класен ръководител, както е успяла госпожа Мария Попова. По-подробно описвам изводите си от това преживяване в следващата глава \todo{Да вмъкна препратка към точното място}. Тук само ще спомена, че още на следващия ден споделих с учениците този свой страх и всички осъзнавания, които го съпровождаха.
|
||||
Около средата на учебната година, при втората ми консултация с д-р Антоанета Матеева, тя ми помогна да осъзная страхът си, че няма да успея да се утвърдя като истински класен ръководител, както е успяла учителката им по английски език. По-подробно описвам изводите си от това преживяване в следващата глава \todo{Да вмъкна препратка към точното място}. Тук само ще спомена, че още на следващия ден споделих с учениците този свой страх и всички осъзнавания, които го съпровождаха.
|
||||
|
||||
\subsection{Назовавах неизреченото}
|
||||
Когато знаех, че между мен и учениците стои нещо неизказано, за което обаче всички знаем и ни тежи, аз го назовавах. По този начин показвах, че съм наясно с наличието на този проблем, защото вярвам, че добрият ръководител е този, който познава добре динамиката във взаимоотношенията между всички участници в общуването, а не онзи, който се самоизолира и си изгражда фалшива представа. Разбира се, ръководителят може да е наясно с наличието на проблем и да избере да премълчи, но ако всички знаят за наличието на проблема, виждам премълчаването му като пропусната възможност за ръководителят да се утвърди като такъв.\\
|
||||
\\
|
||||
Например:\\
|
||||
Знаех, че мнозинството от учениците са били много привързани към госпожа Попова и им е трудно да ме приемат, защото заемам нейното място. Отново след обсъждане с д-р Антоанета Матеева, тя ме посъветва да споделя осъзнаването си с учениците. Така и направих, като добавих също, че аз на тяхно място бих се чувствал по същия начин, разбирам и приемам чувствата им към госпожата и не целя да я изместя, нито да се състезавам с нея за вниманието им, защото това би било незряло, излишно и вредно за всички ни. Тя си остава техен учител и от общуването си с нея ще получат един вид подкрепа, а от общуването си с мен друг. Това е още една възможност за тях, а зрялата постъпка от моя страна би била да търся сътрудничество с госпожата, за да можем да ги подкрепяме по най-ефективния начин заедно - всеки с онова, в което е силен.
|
||||
Знаех, че мнозинството от учениците са били много привързани към предишният си класен ръководител и им е трудно да ме приемат, защото заемам нейното място. Отново след обсъждане с д-р Антоанета Матеева, тя ме посъветва да споделя осъзнаването си с учениците. Така и направих, като добавих също, че аз на тяхно място бих се чувствал по същия начин, разбирам и приемам чувствата им към госпожата и не целя да я изместя, нито да се състезавам с нея за вниманието им, защото това би било незряло, излишно и вредно за всички ни. Тя си остава техен учител и от общуването си с нея ще получат един вид подкрепа, а от общуването си с мен друг. Това е още една възможност за тях, а зрялата постъпка от моя страна би била да търся сътрудничество с госпожата, за да можем да ги подкрепяме по най-ефективния начин заедно - всеки с онова, в което е силен.
|
||||
|
||||
\subsection{Изслушвах ги}
|
||||
Част от учениците бяха на състезание в онзи час на класа, когато разговаряхме за госпожа Попова. Мисля, че никой не им е преразказал думите ми по-късно. След време, тези ученици искаха да разговаряме след един час по математика и ми казаха следното:
|
||||
Част от учениците бяха на състезание в онзи час на класа, когато разговаряхме за предишния им класен ръководител. Мисля, че никой не им е преразказал думите ми по-късно. След време, тези ученици искаха да разговаряме след един час по математика и ми казаха следното:
|
||||
|
||||
\epigraph{Просто ни липсва госпожа Попова. На първия учебен ден очаквахме да видим нея, а ни посрещнахте Вие и се разочаровахме. Не защото сте Вие, а защото не беше тя. Вие нямате вина. Знам, че е несправедливо, но Вие го отнасяте.}
|
||||
\epigraph{Просто ни липсва госпожата. На първия учебен ден очаквахме да видим нея, а ни посрещнахте Вие и се разочаровахме. Не защото сте Вие, а защото не беше тя. Вие нямате вина. Знам, че е несправедливо, но Вие го отнасяте.}
|
||||
|
||||
\subsection{Споделях открито какво не знам, когато е очевидно}
|
||||
Част от преподавателската ми работа като учител по математика на математическа паралелка в математическата гимназия, беше да водя група за подготовка за математически олимпиади и състезания. Самият аз не съм бил състезател по математика като ученик, нито съм следвал специализирано математика в университета. Завърших архитектура и силата ми е в геометрията, най-вече в стереометрията. Развил съм пространственото си мислене и въображението си. Подготовката за състезания обаче е съвсем друг вид математика. Тя не се изучава по задължителната учебна програма, няма я в обикновените учебници и изисква много, много мислене ... накратко, човек, който не се е подготвял специално за състезания, много трудно би се справил със състезателна задача.\\
|
||||
|
|
@ -430,7 +447,7 @@
|
|||
|
||||
Това беше проблем само по себе си, но имаше и страничен фактор, който го подсилваше. Вече споменах, че един от учениците в VIII\textsuperscript{a} клас е състезател по математика на национално ниво. За мен беше удоволствие да съм негов учител, защото той е развил не само забележителен интелект, а и благороден характер. Не се опитва да побеждава другите, а да подобрява себе си. Когато се върне от състезание и го попитам как е минало, той често беше на първо място, с максимален брой точки. Но не казваше \emph{``На първо място съм''}, защото не го интересуваше къде се намира спрямо другите. Вместо това изричаше думите \emph{``Изкарах максимален брой точки''}.
|
||||
|
||||
В общуването помежду ни и със съучениците си подхождаше по същия начин. Често на занятията ни с групата представяше решенията си на задачи от минали състезания, които понякога се различаваха от решенията на авторите на задачите, но бяха оценени отново от тях с максимален брой точки. Обясняваше на съучениците си какъв похват са ползвали авторите и какъв е ползвал той, като подробно и внимателно доказваше математически всичко, което показва на дъската, ползвайки за основа само онова, което съучениците му знаят от изученото в редовните часове по математика и от темите, които вече сме разглеждали в тези допълнителни часове. Аз се радвах на това негово желание и готовност да споделя знанията си, защото е развил логическото си мислене на забележително ниво, отделя много време за математика, всяка събота пътува до София, за да посещава специализирани школи и възможността да общуваме с него беше чудесна възможност за мен и съучениците му. Чрез него научавах и какво са му преподавали учителите на школите в София, а те са професори и академици в БАН, с тясна специализация върху отделна подтема от състезателната математика. Този ученик попиваше всичко, което му преподадат на тези школи, навързваше го с всичко друго, което вече знае и след това го упражняваше, решавайки по няколко часа всеки ден задачи от сборници, написани от същите тези преподаватели, но не само. Да му преча да споделя знанията си би било вредно за всички и дори по-незряло отколкото да се състезавам с госпожа Попова за вниманието на учениците \todo{да добавя препратка}.
|
||||
В общуването помежду ни и със съучениците си подхождаше по същия начин. Често на занятията ни с групата представяше решенията си на задачи от минали състезания, които понякога се различаваха от решенията на авторите на задачите, но бяха оценени отново от тях с максимален брой точки. Обясняваше на съучениците си какъв похват са ползвали авторите и какъв е ползвал той, като подробно и внимателно доказваше математически всичко, което показва на дъската, ползвайки за основа само онова, което съучениците му знаят от изученото в редовните часове по математика и от темите, които вече сме разглеждали в тези допълнителни часове. Аз се радвах на това негово желание и готовност да споделя знанията си, защото е развил логическото си мислене на забележително ниво, отделя много време за математика, всяка събота пътува до София, за да посещава специализирани школи и общуването с него беше чудесна възможност за мен и съучениците му. Чрез него научавах и какво са му преподавали учителите на школите в София, а те са професори и академици в БАН, с тясна специализация върху отделна подтема от състезателната математика. Този ученик попиваше всичко, което му преподадат на тези школи, навързваше го с всичко друго, което вече знае и след това го упражняваше, решавайки по няколко часа всеки ден задачи от сборници, написани от същите тези преподаватели, но не само. Да му преча да споделя знанията си би било вредно за всички и дори по-незряло отколкото да се състезавам с учителката по английски език за вниманието на учениците \todo{да добавя препратка}.
|
||||
|
||||
Забележителното е, че той винаги беше много внимателен да не изпъква прекалено и никога не се опита да отнеме ролята ми на ръководител на групата, нито да покаже, че знае нещо, което аз не знам. Единствената му цел беше, да подкрепи останалите участници в групата, както и мен и да сформираме силен отбор по математика от гимназията ни, вместо той да участва в състезанията сам. Съучениците му, които посещаваха кръжока също бяха на много високо ниво по математика, те също печелеха медали от състезания и също можеха да решават много предизвикателни състезателни задачи. Той просто отделяше изключително много време и усилия за подготовка си по математика. Освен това е на също толкова високо ниво и по информатика и също се връща с медали от почти всяко състезание. А родителите му му оказват забележителна подкрепа, придружават го при всичките му пътувания и вероятно понасят много лишения, за да му осигурят необходимите предпоставки, нужни му, за да бъде на това ниво. А правят това не само за него, а и за сестра му, която постига също толкова високи успехи, но в рисуването.
|
||||
|
||||
|
|
@ -439,7 +456,7 @@
|
|||
Затова постъпих така, както и при всички описани по-горе случаи - бях откровен с учениците. Признах им и им обясних всичко, което описах до момента. Казах им, че както уча тях, така се уча и аз, просто го правя няколко дни предварително, за да съм подготвен и се надявам, че това няма да попречи на успешното протичане на занятията ни или на тяхната мотивация.
|
||||
|
||||
\subsection{Съобщавах им, когато чувствам колебания}
|
||||
В началото на втория срок вече бяхме в дистанционна форма на обучение. Тогава изпратих съобщение в общата ни онлайн група, че периодично получавам отрицателна обратна връзка за някои аспекти от начина ми на преподаване, както от ученици, така и от родители и в краят на учебната година ми предстои да преосмисля избора си дали да съм техният учител по математика и следващата учебна година. Призовах ги да обсъдим какво да променя, така че часовете да са максимално полезни за тях, но подчертах, че ще имам нужда да продължат да ми дават обратна връзка дали се движа в посоката, която е полезна за тях или се отклонявам. Имахме няколко такива разговора, получавах конкретни предложения, което много ми помагаше, но след това наставаше тишина и не получавах обратна връзка ... така до следващата вълна от недоволство. Изглеждаше, че или не променям нищо (а вярвам, че го правех) или нямаше значение.
|
||||
В началото на втория срок вече бяхме в дистанционна форма на обучение. Тогава изпратих съобщение в общата ни онлайн група, че периодично получавам отрицателна обратна връзка за някои аспекти от начина ми на преподаване, както от ученици, така и от родители и в края на учебната година ми предстои да преосмисля избора си дали да съм техният учител по математика и следващата учебна година. Призовах ги да обсъдим какво да променя, така че часовете да са максимално полезни за тях, но подчертах, че ще имам нужда да продължат да ми дават обратна връзка дали се движа в посоката, която е полезна за тях или се отклонявам. Имахме няколко такива разговора, получавах конкретни предложения, което много ми помагаше, но след това наставаше тишина и не получавах обратна връзка ... така до следващата вълна от недоволство. Изглеждаше, че или не променям нищо (а вярвам, че го правех) или нямаше значение.
|
||||
|
||||
\subsection{Последен час на класа}
|
||||
За последният ни час на класа имах презентация, която беше съставена от психолога на гимназията ни. Темата беше ``Зависимости''. Преди да я представя на учениците обаче, ги попитах дали те имат тема, която им е интересна и биха искали да обсъдим. Очаквах да последва мълчание, както обикновено, но за моя изненада не се случи това. Веднага една ученичка каза, че иска да обсъдим как са протичали часовете по математика през годината. Оказа се, че през изминалата седмица в паралелна група на класа е протичало интензивно общуване по този въпрос и са се оформили две основни групи - едната от ученици, които искат да бъда техен учител и през следващата учебна година, а другата от учениците, които не искат. Имало е спорове, съпроводени със силни вълнения и за обобщение на резултата - гласуване. Резултатите бяха 10 ученика ``за'', 10 ``против'' и 6 въздържали се. Още в началото на часа казах на учениците, че ще си водя записки на компютъра. Учебният час провеждахме както обикновено чрез онлайн връзка на живо и бях споделил екрана си, така че виждаха всичко, което пишех в реално време. Всеки, който искаше, сподели мнението си, някои избраха да го премълчат. В края на часа им казах, че бих искал да споделя тези записки с директорката ни, за да може и тя да вземе предвид мнението им, когато определя кой ще бъде учителят им през следващата учебна година. Попитах ги дали някой иска да не споделям казаното от него с директорката ни и да го изтрия от файла, но нямаше такива. Въпреки това споделих файла с класа в онлайн групата ни и им дадох възможност до края на деня да ми пишат, ако искат да добавя или премахна нещо, преди да изпратя записките си.
|
||||
|
|
@ -459,13 +476,29 @@
|
|||
|
||||
\chapter{Анализ на резултатите}
|
||||
% / а/ Обобщаване на резултатите от изследването – каква промяна се случи и моето обяснение за това. б/ Рефлексия върху опита: Какво научих за темата, която изследвах? Какво научих за ролята на агента на промяната и за самия процес на промяна?/
|
||||
Крайният резултат е, че не успях да се утвърдя като вдъхновяващ водач на VIII\textsuperscript{а} клас. В края на учебната година не бяха мотивирани да си поставят цели, нито да ги споделят помежду си и имаше две ясно открояващи се, напълно противоположни позиция по въпроса дали да бъда техен учител по математика и през следващата година. Но ако не им преподавам по математика, не мога да бъда и техен класен ръководител, така че губейки ме в едната ми роля ме губят и в другата.
|
||||
Крайният резултат е, че успях да се утвърдя като вдъхновяващ водач само за малка част от учениците в VIII\textsuperscript{а} клас. Считам, че четирима ученика ме припознаваха като такъв. Вероятно има и други, за които не знам. Считам обаче, че за мнозинството не успях да заема тази роля.
|
||||
|
||||
В началото на текста, в точка \ref{inspiring-leader} описвам характеристиките на вдъхновяващия водач. Оценката ми за степента, в която успях да се впиша в тази роля, по всяка от точките е:
|
||||
|
||||
\begin{itemize}
|
||||
\item Не успях да изведа обща цел за класа, към която да ги поведа.
|
||||
\item Не ме следваха, но и нямаше към какво.
|
||||
\item Понякога успявах да вдъхновя част от учениците с положителни послания, но друг път прибягвах до наказания.
|
||||
\item Успешно зададох граници и правила на общуване, които отстоявах при всеки опит за прекрачването им и учениците знаеха, че в мое присъствие ще получат достойно отношение.
|
||||
\item По-често се съсредоточавах върху голямата картина, вместо в действията на отделни ученици. \item Предоставях възможности за учениците да се опознават, да споделят целите, притесненията, мнението и страховете си, като планирах дейностите с фокус върху учениците, които виждах като не съвсем приобщени към класа.
|
||||
\item Открих силни страни на всеки един от учениците и опознах интересите им, доколкото избраха да ги споделят открито с мен и класа. Не узнах в каква област и какви умения е избрал да развива всеки от тях, но мисля, че повечето от тях също нямат яснота по тези въпроси.
|
||||
\item Разпределях им роли и им предоставях отговорности - повече в началото и по-малко след това.
|
||||
\item Не съм ги подкрепял в изпълнението на задачите, защото не са търсили помощта ми, но им казвах, че съм насреща, ако имат нужда.
|
||||
\item Очаквах отговорност към поетите задачи и мисля, че бях пример за това със своите действия.
|
||||
\end{itemize}
|
||||
|
||||
В края на учебната година учениците не бяха мотивирани да си поставят цели, нито да ги споделят помежду си и имаше две ясно открояващи се, напълно противоположни позиция по въпроса дали да бъда техен учител по математика и през следващата година. Но ако не им преподавам по математика, не мога да бъда и техен класен ръководител, така че губейки ме в едната ми роля ме губят и в другата.
|
||||
|
||||
Изводите ми са:
|
||||
|
||||
\begin{itemize}
|
||||
\item Първото впечатление, което си съставят учениците за учителя си е най-определящо за по-нататъшното им взаимодействие
|
||||
\item Малки подаръци, но с висока символична стойност и показващи важността и неповторимостта на всеки един ученик дават много положителен тон на общуването
|
||||
\item Първото впечатление, което си съставят учениците за учителя си е най-определящо за по-нататъшното им взаимодействие.
|
||||
\item Малки подаръци, но с висока символична стойност и показващи важността и неповторимостта на всеки един ученик дават много положителен тон на общуването.
|
||||
\item При съставянето на правила и култура на класа, учителят следва да се ограничи само до поддържането на защитена среда, в която всеки да може да изрази мнението си. Добре е да се случи на етапи - самостоятелно на лист -> обобщаване в групи -> обобщаване за целия клас. Няма нужда всеки да се изкаже, но е важно всеки да има тази възможност. Колкото по-малък е приносът на учителя към продуктите от тези дейности, толкова по-голяма е стойността им.
|
||||
\item Класът в училище като социална структура е потенциално място за подрастващите, което може да удовлетвори нуждата им от принадлежност към група, да бъдат ценени, уважавани и приети. Класният ръководител има основната отговорност да изгради в класа среда на доверие, като необходима предпоставка. Ако класът не е такова място, пред учениците има и други възможности, но тогава резултатът е непредвидим и има голяма вероятност учениците да поемат роля в незаконна схема, независимо от сферата на дейност - наркотици, побой или проституция.
|
||||
\item Децата пренасят върху учителите си ролята на родител - колкото по-малки са, толкова по-силно е. Започва още от детската градина и продължава в началния етап, когато учителката им ги обгрижва почти като тяхна майка. След това, в V клас, с разделянето на преподавателите по учебни предмети, това пренасяне на ролите намалява, но класният ръководител (или може би любимият им учител) става приемник на ролята (дали ще е майка или баща зависи от пола му). С израстването на учениците и с намаляването на ролята на родителите в живота им, намалява и това пренасяне на родителска роля върху учителите.
|
||||
|
|
|
|||
Loading…
Reference in New Issue